Иванчо отива на училище, а лявата му буза подута. Учителката го пита:

– Иванчо, какво се е случило?

– Какво, другарко… Ние с мама и тате живеем в малко жилище и спим в една стая. Снощи тате ме караше да заспивам, ама на мен не ми се спеше. И той стана и ми удари един шамар.

– Виж, Иванчо – взела да обяснява учителката. – Майка ти и баща ти искат да си кажат нещо важно. Като те пита довечера татко ти дали си заспал, ти нищо не казвай, все едно, че вече си се унесъл.

На другия ден обаче Иванчо отива на даскало с подута дясна буза.

– Какво стана бе, Иванчо?, попитала учителката.

– Ами ние си лягаме. Тате ме пита дали съм заспал, аз си мълча. Но мама като ме пита, аз и казах, че не съм и тя също ми удари една здрава плесница.

– Иванчо, Иванчо… – рекла даскалката. Нищо не е трябвало да кажеш, когато те питат дали си заспал!

На следващия ден Иванчо пристига на училище с обинтована глава. Учителката изпаднала в паника, а наш Иванчо и обяснил следното:

– Ами, лягаме си пак, другарко, тате ме пита: “Заспа ли бе?”, аз си мълча, мама вика: “Заспали бе, Ваньо?”, аз продължавам да мълча. След около 3-4 минути тате тихо промълви: “Хайде!”, а аз му рекох: “Къде?” и той ме смля от бой.

13 | 1